Повратки

/Автентичен сватбен обичай от с. Реселец, Плевенско/
 

   Забравената в днешно време и, изглежда непозната за младото поколение дума ПОВРАТКИ, означава повторно връщане или гостуване на младото семейство у родителите на булката или у кръстника с цел да получат прошка от тях. Обичаят ПОВРАТКИ, съставна част на една традиционна народна сватба в с. Реселец, се извършва в понеделник, на втория ден от сватбата. Рано сутринта на този ден свекърът изпраща на сватовете си по няколко души “заереджии” овен с варакосани на роговете ябълки и продукти, за да сготвят храна на трапезата. След тях младоженците, свекъра, свекървата и най-близките им роднини тръгват с музика “на повратки”. Носят и барде /стомничка/ с “блага ракия”, украсено с варак, босилек и китки цвете. Гърлото му е запушено с жълтица, залепена с восък. Един от сватбарите играе с него пред другите и пее:

"Идем да ти кажем, свате
идем да ти кажем,
идем да ти кажем, свате
булката е честна."

На прага се показва майката на булката и пита:

- Ако сте хубави, дайте ми бардето, ако не сте, недей ми го давахте !
- Гледай как свети лъскавото на бардето, така светим и ние ! Отвръщат и. Младоженецът и го предава и целува ръка.
През това време вътре в къщата, в стаята, наречена “соба” са изнесли дървена синия, покрита с бял пешкир, а в средата пита, известна като “прощален хлеб”. Върху него се сипва малко сол. След това бащата на булката застава пред синийката, прекръства се и взема хляба в лявата ръка, а дясната я слага върху питата и благославя:
- Да си простен и благословен от мен, от Бога и от всички светци небесни !
Най-напред младоженецът целува три пъти ръката му и хляба, после същото повтаря булката. След това майката взема хляба и се прощават с нея. Прощават го до трима души – баща, майка и брат /ако има такъв/ или друг близък. После къщните хвърлят пари, а бащата изрязва средата на хляба със солта и го предава на младоженеца. Парите прибират, а солта слагат в триците на стоката, “за да се въди”. Близките даряват булката с домашни кърпи, а тя от своя страна ги подарява също с кърпи и престилки.
Една от кърпите на сватбеното знаме взема свекървата, друга – булката. След това слагат трапези и правят веселба с песни и хора, която трае до след обяд. При играта “на леса” се пеят нашенските весели и закачливи песни “Матината” и “Лиловата”. Финалът настъпва, когато засвирват ръченица за напускане дома на булката.
 

Никола Ценкуловски
Фолклорист към агенция "ФИЕСТА"

 

   Никола Ценкуловски е филолог, фолклорист, отдал дълги години на проучване и съхранение на автентичния фолклор в Северозападна България и плевенския край. Негови публикации са отпечатвани в сп. “Български фолклор”, “Език и литература”, сп. “Читалища” и “Известия на дружеството на филолозите българисти”. Н. Ценкуловски е автор /заедно с Нешка Туртанска/ на книгата “Погледец към народната култура”, изд. 1994 год. на библиотека “Български Северозапад” към “Известия на музеите в Северозападна България”. В предговора си към нея проф. д-р Николай Кауфман пише: “Авторите са влюбени в народонауката, но не са любители ! Те са ерудирани специалисти, с които би се гордял всеки етнографски или фолклорен институт в България или по широкия свят.... Трудът е изцяло приносен – тук са изложени не само никому неизвестни материали, предлагат се напълно нови оценки на народната култура от изследвания край, обяснения на народните вярвания, на народната естетика.”

 

<<< назад